Това е една история на 89 българи, патриоти, в която има от всичко. Смелост, риск, опасност, саможертва, и огромна любов към България.
През 2017 год. в България предстои провеждането на парламентарни избори. Политическите сили се готвят за битка, за да спечелят колкото се може повече депутатски места. Играчите са готови да го направят по своя си начин. С позволени и с непозволени средства.
За българското изборно инженерство се говорят легенди. Партиите или поне някои от тях разполагат с „мъртви души“, т.е с неизчистени имена от избирателните списъци, които „гласуват“ по правилния начин. Други пък залагат на гласовете на избиратели в чужбина. Да речем на българските изселници в Турция.
Така в онази 2017 год. след като е слушал и гледал 25 години по медиите да се говори , че в Турция стават изборни нарушения и никой нищо не предприема, бургазлията с безразсъдно смелата идея е Константин Бачийски решава сам да вземе нещата в свой ръце. Тогава той събира няколко свои приятели и ги пита „Искате ли да отидем в Турция, за да защитим спазването на изборния закон в българските секции и по този начин да спрем чуждо влияние върху българската политика?“
В онзи момент в нашата югоизточна съседка има военно положение и едва ли е най-подходящото място за такива мисии, но авантюристът успява да убеди своите приятели да го последват.
…е, всички знаят, че 99% от гласовете там са винаги за една и съща партия.
Бачийски и неговите 88 сподвижници използват правата си, дадени им от българския избирателен закон. Ползват квотата на парламентарно представена сила и се регистрират като членове на избирателни комисии. С лични контакти и финанси урежда транспорта на групата, провежда логистиката при пълна конфиденциалност и спазване на законите в Република Турция. Регистрират се напълно законно. Той и момчетата му покриват като членове на избирателните комисии всички 35 секции в Истанбул, Одрин, Гебзе, Текирдаг, Измир, Бурса, Анкара…навсякъде в Турция, където ще гласуват българските изселници.
Секциите отстоят една от друга на хиляди километри, но 89-те „четници“, както се наричат на шега помежду си, са навсякъде до урните. В повечето места са по двама на секция, но има и изключения.
„Осъществихме пълен и тотален контрол. В Турция един човек /български изселник/ може да гласува навсякъде, където иска, защото няма адресни списъци. Единственото, което може да спре второ, трето гласуване, е декларацията на всеки избирател, че не е гласувал другаде “ – обяснява Бачийски.
Той и неговите останали 88 членове на избирателните комисии настояват всеки един гласуващ да попълва собственоръчно вътре декларация, както изисква законът. На български език!!! По този начин в секции, където няколко месеца по-рано за президентските избори са отчетени по 2000 – 2300 гласа, в края на изборния ден се оказва, че са гласували 600-700 до 1000 избиратели. Изненадващи резултати, нали.
Но всъщност истината е тази. Чисто физически до урните могат да отидат точно толкова избиратели. Нито човек повече. Между 700 и 1000. Не 2300 души. А отвън пред секциите опашките са огромни. Вътре до урните стоят по двама души от „четата“ на Константин Бачийски.
Става страшно.
„Представете си, че сте двама срещу една разярена тълпа, която с цената на всичко иска да премине през вас. На няколко места имаше нападения над тях. Един от нашите членове на комисиите се оказа сам, защото в последния момент другия човек от тази секция не идва. Така след няколко часа до урната за минутка две отишъл до тоалетната. Когато се върнал, видял как останалите членове тъпчат много бюлетини в урната. Той възразил, попитал какво правят и всички от комисията скочили срещу него, заблъскали го, заудряли го, счупили му телефона и му казали: “Ти недей много да знаеш, че довечера може и да не се прибереш в България.“. В безизходица човекът взел печата, с който се подпечатва бюлетината, за да е валидна и тръгнал да бяга към двора, където има полиция. След него хукнала комисията. Спрял се пред полицаите, сложил печата в джоба, а членовете на комисията закрещели да го върне. Нашето момче отговорило, че докато правят безобразия в секцията, няма да го даде, ако искат и да го бият и да го арестуват, тогава ще стане международен скандал, но няма да допусне нередности. Така успял да спази закона в гласуването.
„Отделно имаше нападения особено в азиатската част. Хората ни бяха изтощени, но не се предадоха. Някъде полицията ни казваше да се оправяме сами, другаде отреагираха, но не се огънахме никъде. И мъже и жени“ – спомня си Константин Бачийски.
В една от секциите в Измир ситуацията става неуправляема.
„Удължиха изборния ден с един час. След изтичането и на този час отвън останаха около 300 – 400 души. Заявих, че секцията затваря и те нахълтаха през вратите. Сложиха си хора пред изборните кутии, които да им попълват личните данни, за да става по-бързо. Един през друг се прескачаха ,за да гласуват. Започнаха да ни блъскат ,да ни бутат. Обърнах се към почетния консул в Измир навън в двора. Помолих го за помощ и съдействие, но той ми обърна гръб. Потърсих помощ от полицаите, но те по същия начин ми обърнаха гръб и излязоха извън секцията“ – разказва своите преживявания Бисер Русимов.
Тълпата е победила. Погазили са законите или поне така си мислели, само че Бисер Русимов и вторият „четник“ до него объркали плановете на нарушителите. Без да им мигне окото двамата повеждат своята самотна борба.
„Благодарение на множеството сигнали /за нарушения/, които успяхме да пуснем, резултатите от тази секция бяха касирани от ЦИК“ – разкрива Бисер своята тактическа реакция срещу тълпата. Гласуването приключва. Започва преброяването на гласовете във всичките 35 изборни секции, където са гласували българските изселници в Турция. Резултатите са шокиращи. Въпреки опашките пред урните, въпреки удължаването на гласуването с един час са отчетени близо 50 000 гласа по-малко в сравнение с предходните избори. Една нова партия не получава планираната подкрепа и остава извън Народното събрание на България. Не и достигат около 35 000 гласа, може би точно тези, които не събира от Турция. Но най-интересното е това, че от изборните секции в Турция изведнъж се отчитат гласове за ГЕРБ, за БСП и за други български партии. Нещо, което до тогава не се е случвало.
Константин Бачийски и неговите момчета, всички 89 четници , между които и четири безстрашни жени, доказват това, че българските изселници в Турция не могат да бъдат третирани като стадо, което някакви политически брокери искат да използват за свои цели.
Доказват, че ако човек е въоръжен със закона и със смелостта да го отстоява, може да постигне всичко навсякъде.
Доказват, че българското Народно събрание може да остане неопетнено, ако българите се обединят и го защитават, за де не допуснат в него да се намърдат хора, които не обичат България. Константин Бачийски и неговите сподвижници дори нямат обща снимка. Тези 89 български герои са неизвестни и никой не знае за тяхната саможертва. А и те не разказват никъде за себе си. На тях им е чужд площадния и креслив патриотизъм. Обичта им към България е в сърцата им, а не пред камери, микрофони и мегафони.
След обявяването на резултатите от изборните секции в Турция в една от медиите излиза кратък коментар на журналист и политически анализатор: „Колкото до партия ДОСТ, разумно трябва да отчетем, че на името на онези, които основно имат принос тази формация да не влезе в Народното събрание трябва да се изградят чешми в знак на благодарност“
Зам.председателката на ЦИК Мария Мурсурлиева казва: „Това е най-българската акция след Съединението, друга такава не е правена „
За първи път от десетилетие реален шанс за промяна на кмета на град Бургас.
